Силвия Кацарова
Силвия Кацарова е родена през 1954 г. в град Добрич. Една от най-популярните български естрадни певици. Завършва музикалното си образование в класа на Евгений Комаров, в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Солист на известната група „LZ”, сформирана от нея и съпругът й Милчо Кацаров. Изпълнителка на някои от най-популярните български шлагери, сред които „Големият кораб минава“, „Бяла въздишка“ и „Обещай ми любов“. Дуетите й с Васил Найденов влизат в златната колекция на българските естрадни хитове, а през 1987 г. песента й „Топъл дъжд“ печели конкурса „Мелодия на годината“.
Теди Кацарова
Kариерата на Теди Кацарова започва едва на 16 години като началото се бележи от конкурса за млади изпълнители „Хит минус едно“ през 1995 г., когато тя печели първото място. Израстнала в семейството на популярните музиканти Милчо Кацаров и Силвия Кацарова, тя решава да продължи традициите в семейството, като солова поп певица.
През 1996 – 2000 г. израства като изпълнител и реализира първия си изключително успешен самостоятелен албум – „Кадифе“, който и донася признанието на българската музикална сцена. Ражда се и един от номинираните в категория златни клипове в историята на българската музика клип към баладата – „I miss you“.
В периода печели и отличието RnB певица на годината за 1998-а и Fashion Певица на годината за 2000.
През 2001 г. се омъжва за финландеца Макс Холм и се мести във Финландия.
Същата година започва и колаборацията й с известния финландски певец и композитор Ressu Redford като с него създава някои от най-популярните радио и тв реклами за Финландия. Паралелно с това се включва към проекта Club Red като композира съвместно с Ressu Redford в нов техно, денс стил и взима участие в двугодишно турне като гост певица заедно с едни от най-известните DJ на Сkандинавия, измежду които Da Rude, Bomfunk Mcs, Dallas Superstars.
През 2005 г. песента „Безрезервна Любов“ композирана от Ressu Redford и Теди взима участие в Евровизия Финландия, като се класира на второ място. Теди я изпълнява заедно с американския рапар MC Chrsiss.
Поради големия интерес песента е реализирана на сингъл и се завърта по 15 радио станции в Швеция и Финландия. Теди и MC Chrsiss са поканени да гостуват в турнето на Шведското радио Match и участват в големите концерти организирани в 10 града.
През 2007 г. Теди започва колаборация с популярния шведски рапър DJ Mendez като на бял свят излиза сингъла Streetlife като в проекта участва и DJ Gismo.
В периода 2007 до 2009 г. Теди участва още в:
– Евровизия България заедно с немския композитор Петер Горски и финишира на 5 място. Заминава за Витнам по покана на телевизионния формат „Мюзик айдъл“ като 2 месеца обучава млади таланти. Финализира самостоятелния си албум „180 Причини“.
През 2009 г. печели като композитор Голямата награда и първо място на конкурса за Българска песен „Бургас и морето“ в изпълнение на Васил Найденов и Силвия Кацарова. Същата година печели пето място на Балканите с песента „Поп звезда“ на конкурса „Sunchane Scale“ в Монтенегро.
2010 година е изключително успешна за Теди Кацарова – тя се налага усилено в попрището на младите композиторите.
Борислав Димитров - Бобо
Бобо е български хип-хоп талант, певец, текстописец и композиторс гвинейски корени. През 2001 г. става част от първия български хип-хоп лейбъл „Снайпер Рекърдс“, където стартира кариерата му. Като композитор, Бобо работи с редица популярни български изпълнители и създава музикални произведения. Освен това е един от вокалистите на инструменталната банда Freestyle и създава своя такава с името Bobo & The Gang, която свири на main stage-а на фестивала Spirit of Burgas през 2012г. През същата година рапърът става официален член на продуцентския екип Sympfonics. Песента „Оставам Тук“ на Кристо и Лора Караджова по негов текст става един от най-големите хитове за лятото на 2012 г. и е свързана с най-големия възход на българската поп музика. А съвместното му парче с популярния изпълнител Графа – „ Дим да ме няма“ пожъва небивал успех и е сочен за най- големия хит от 20 години насам.
Сандра Сълкова - Сантра
Сандра Сълкова – Сантра е български поп и R&B изпълнител. Започва музикалната си кариера на шестнадесет години в музикалната компания КА Мюзик. През 1999 година тя е сред фаворитите в предаването за млади таланти „Хит минус едно“. „What About Last Night“,„Без теб“,„Не ме обичаш вече“, заедно с рап изпълнителя Спенс, „Аз и ти“, съвместно с рапъра Бобо, са само част от проектите на певицата, които се радават на голям успех. Сантра има влечение към модата. Тя дори създава сама роклята от панделки към клипа „Неска фен съм ти“. Освен това обича да създава фотоколажи от модни списания.
Адриана Николова - Печенката
Адриана Николова – Печенката е световен шампион по бийтбокс при жените през 2012 г. От ранна детска възраст свири на пиано. Учи в Националното училище по изкуства „Панайот Пипков“, специалност „Оперно пеене“. Освен това тренира тенис на маса и дори е шампион в Плевен. Започва да се занимава с бийтбокс преди 4 години, явява се на световното по бийтбокс в Берлин, където се състезава с други 20 момичета и успява да победи. Освен това състезание, тя печели и трето място в конкурса в Австрия „Император на микрофона“. След наградата от Берлин Печенката получава покана да участва в песента на Графа и Бобо – „Дим да ме няма“. Песента става страхотен летен хит. Издава и самостоятелен клип, озаглавен „ Този бийт“
Васил Петров
Васил Петров е роден през 1964 г. в град София. Певец и музикант с широки професионални интереси и постижения в областта на джаз и поп музиката. Висше образование завършва Вокалния факултет на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Работи с Биг бенда на Българско национално радио, ръководен от Вили Казасян и с „Акустична версия“ – водещи джаз групи в България. Участник в редица български и международни, естрадни и джаз, фестивали. Изнася с успех концерти във Финландия, Швеция, Норвегия, САЩ, Русия, Япония и др. Носител на наградите:Златен Орфей ’ 1995 – Хит на годината, „Подслон в дъжда”, музика и аранжимент Васил Пармаков, текст Милчо Спасов и Тери Калиски; Златен Орфей ’ 1995 – Изпълнител на годината за 1994; Златен Орфей ’ 1995 – Албум на годината за „Другият” (1994), на наградата „Аполон Токсофорос“ – за изключителен принос в развитието на българската култура и представянето й зад граница.
Валя Балканска – член на Почетното председателство
Валя Балканска е родена 8 януари 1942 година Лъкът-махала над село Арда, Смолянско, състоящо се от 7 къщи. От ранна възраст тя започва да пее народни песни по несравним начин. Надарена с космически глас, певицата изпълнява над триста песни, с които освен България покорява и най-големите световни сцени. Безспорно, най-известната песен на Валя Балканска е „Излел е Делю хайдутин“. През 1972 година този запис е включен в Златния диск с музика от Земята и изпратен в космоса през 1977 година със станциите „Вояджър“ 1 и 2. От години Валя Балканска е солистка на ансамбъл „Родопа“ – Смолян, с който прославят българската народна песен у нас и света. През декември 2005 година народната певица получава своята звездна плоча в българската Алея на славата.
Калуди Калудов
Калуди Калудов е български оперен певец със световна слава. Той е сред петимата най-известни български оперни певци и е получил редица признания.
За разлика от славното си битие, в началото на живота си има нелека съдба. По принуда завършил Техникум за двигатели с вътрешно горене. Ала съдбата си знае работата – днес той има зад гърба си 35 години сценична дейност и повече от 60 изиграни роли.
През 1978 г. завършва оперно пеене в Държавната музикална академия – София в класа на доц. Лиляна Жабленска и продължава да се развива като тенор като ученик на известния наш певец и музикален педагог Никола Николов. Дебютът му като певец е през 1978 г. в ролята на Алфред в операта Травиата на Джузепе Верди.
От 80-те години и досега международната кариера на Калуди Калудов е възходяща и той е нареждан от ценителите на операта в челото на тенорите в света. Пял е във Виенската Щатс Опер, Ла Скала, Лисео (Барселона), Ковън Гардън, Метрополитън и други световни оперни театри. Изпълнявал е главните тенорови партии в опери на Верди, Пучини, Маскани, Бизе, Леонкавало и др. Партнирал е на изпълнители от световна класа и е работил с диригенти от световна величина, като Рикардо Мути, Фабио Луизи, Клаудио Абадо. В репертоара му има редица партии от оратории и концертни изпълнения.
От 1990 г. Калуди Калудов живее за постоянно в Полша и пее в най-големия полски оперен театър – Театр Велки във Варшава. През 1992 г. той създава и е артистичен директор на Фестивала за вокална музика Viva el canto в полския град Чешин. От 2003 г. е преподавател в Музикалната академия на Катовице. След 1994 г. Калуди Калудов ръководи няколко майсторски класа в Полша, Италия и България.
Калуди Калудов има записи в най-големите звукозаписни компании. На полския пазар е особено популярен дискът му “О, звезда Витлеемска”, за който е лауреат на Златна плоча.
Но не забравя откъде е тръгнал. „Никога не съм се срамувал от произхода си. Роден съм в село Любен Каравелово“, разказва той.
През 2007-ма артистът, който изправя на крака публиката по света и може да живее в по-богата държава, се завръща в България.
През 2013-та маестрото участва и във форума „Ден на добрата новина“ от България в Брюксел, организиран от Сдружение „България си ти!“, защото се чувства длъжен да допринесе с таланта си за родината.
Христина Ангелакова
ХРИСТИНА АНГЕЛАКОВА е завършила Музикалната академия в София и „Санта Чечилия” в Рим. Специализира във Венеция бароков вокален стил и в Центъра за усъвършенстване на млади певци към Миланската Ла Скала при световноизвестната певица Джина Чиня. Кариерата й започва щастливо: тригодишен договор с Миланската скала, където Христина Ангелакова прави своя творчески дебют в ролята на Улрика от „Бал с маски”. Зареждат се нови партии – Йокаста от „Едип цар” на Стравински, Адалджиза от „Норма”, Леонора от „Фаворитката”, Елизабет от „Мария Стюард” и др. Участва и в представления на Пикола Скала, концертира из Италия с прочутия оркестър „Виртуози ди Рома”, с които се изявява в бароковия репертоар.
Творческото й формиране става в умелите ръце на Mадерна, Гавацени, Бартолет, Питър Маг, Делман, Аранович, Сандзоньо, Дзеда Джелмети, Патане, Савалиш, Лопес Кобос и режисьори от ранга на Меноти, Зануси и др. Христина Ангелакова е солистка на Националния оперен театър-София от 1976 г. На неговата сцена тя осъществява поредица от блестящи художествени превъплъщения на роли от италианската, руската, френската и българската опера: Амнерис, Азучена, Кармен, Сантуца, Изабела от „Италианката в Алжир” на Росини, Маделон от „Андре Шение”, Графинята и Полина от „Дама Пика”, Марфа от „Борис Годунов”, Ахросимова от „Война и мир”, Дуеня от едноименната опера на Прокофиев, Лукреция от „Поругаването на Лукреция” от Бритън и др. Певицата допринесе много и за популяризирането на български опери като „Хан Крум” от Александър Йосифов, „Хан Аспарух” от Ал. Райчев, “Саламбо” на Веселин Стоянов.
Паралелно с дейността си в България, тя направи и авторитетна международна кариера, отвела я до сцените на Скалата, Римската опера, „Дойчеопер” – Берлин, Мюнхен, Будапеща, Дюселдорф, Лиеж, Лайпциг, Болоня, Палермо, Равена, Болшой театър – Москва, Руан, Атина… Концертира из цяла Европа и в страната с авторитетни оркестри, камерни формации и хорове /Бетовен – „Девета симфония”, Малер – „Песни за мъртвите деца”,“Песни за земята“ и Осма симфония, Прокофиев – „Александър Невски”, Яначек – „Глаголска меса”, Респиги – „Залезът”…/ Многобройни са участията й в радио- и телевизионни записи за РАИ („Армида” от Глук, „Луиза Милер” от Верди, «Андре Шение» от Джордано – филм и др.), за БНР, БНТ, има издадени компакт-дискове и плочи в „Балкантон”. От 2001 до 2004 г. Христина Ангелакова е първата жена-директор на Националната опера и балет. През периода 2004 – 2008 година като председател на фондация “Национална опера и балет” осъществява едни от най-значимите събития в културния календар на столицата. Прави своята режисьорска изява с постановка на «Така правят всички» от Моцарт на сцената на Музикално-драматичен театър «К. Кисимов»-Велико Търново. От 2012 г. е артистичен директор на Музикалния фестивал «Моцартови празници» в Правец. Доцент на ДМА «Проф. Панчо Владигеров» – София.
Христина Ангелакова е удостоена с почетното звание “Комендаторе” на Италианската република за изключителни заслуги към културата на Италия.
Маги Джанаварова
Магдалена Джанаварова, по-известна като Маги Джанаварова, е българска певица, победителка от третия сезон на „Мюзик Айдъл“.
Талантливата изпълнителка завършва музикална паралелка в СОУ „Емилиян Станев“ във Велико Търново, след което по време на „Мюзик Айдъл“ вече следва в музикалната академия „Панчо Владигеров“ в София, специалност „Поп и джаз пеене“ в класа на Алис Боварян.
Победата в Мюзик Айдъл привлича интереса на продуцентската компания „Вирджиния рекърдс“ и малко по-късно тя става част от нея.
Първият ѝ сингъл се казва „Трябва да знам” и излиза през август 2009 г. След това през декември 2009 г. Маги записва дует с поп певецът Миро под името „Светът е мой“. Избрана е за жена на годината в категория „Музика“ на списание Grazia два дни след премиерата на дуета с Миро. В края на същата година излиза и първият ѝ самостоятелен албум – „Първа стъпка”.
През 2012г. Маги Джанаварова записа първата си песен като самопродуциращ се изпълнител – Call my name.
Красимир Аврамов
Красимир Иванов Аврамов е български певец, който живее в САЩ. През 2009 г. представлява България в конкурса „Евровизия“ с песента Illusion (Илюзия).
Красимир Аврамов е утвърдено име на музикална сцена още от 90-те години на миналия век, когато специално място на нея му отрежда неговият изключително рядко срещан и необикновено висок мъжки глас, чийто диапазон се разпростира в 4 октави, или над 36 тона. Благодарение на него той мигновено се превръща в единствена по рода си сензация, която няма еквивалент, тъй като вокалните му способности не могат да бъдат сравнявани с тези на който и да било друг роден изпълнител. Сами по себе си, те са истинско явление, което дотогава никой у нас не е подозирал, че може дори да съществува.
