Остави името си безсмъртно… как загива Ангел Кънчев?

В „Спомени на българските въстания” Никола Обретенов пише: „Ангел отива в читалището да ме търси, но като ненамира никого от нас, отива у дома при майка ми. Тя му казала, че сме в затвора и по коя причина. Сигурен съм, че ако бях свободен, Ангел Кънчев нямаше да се самоубие, или ако беше казал на майка ми, че иска да мине в Румъния без паспорт, то тя щеше да го препрати с тайна комитетска поща, както се прехвърли Георги Икономов. В града имаше много лица, посветени на делото, но Ангел не ги познаваше.”

Нататък Никола Обретенов разказва за случилото се на 5 ти март 1872г. Когато Ангел Кънчев, само на 22 години, се отправя към параходчето „Сейрие”, паспортния пристав Али ефенди, след като видял, че има червен билет като всички други пътници, само на него поискал паспорт. Тогава го поканва да отидат в паспортната канцелария, за да се види как са му издали червения билет. Ангел Кънчев разбрал, че е предаден. Вечерта Иван Чорапчиев, у когото пренощувал, го убеждавал да заеме длъжността директор на Номине /образцов/ чифлик, но Ангел отказал след бурен спор…

Обретенов дословно описва трагичната случка: „Ангел извадил револвера си и гръмнал 2-3 пъти срещу стражарите. Револверът му направил засечка. Тогава Ангел го обръща към себе си, туря го в устата си, гръмва и куршумът се забива в главата му… Трупът му е изпратен в дома на баща му. Тук домашните му остават изумени, най-малката му сестра се умопобърква /такава беше тя до края на окаяния си живот/. На другия ден бе погребан с музика, придружен от младежите на целия град до гробищата…”

Сцената на самоубийството на помощника на Левски – Ангел Кънчев е пресъздадена в изразителна графика на полския художник Хенрих Дембицки.

За жалост гроба на Ангел Кънчев в гробището на Саръбаир бе заличен след преместването на костите му в Пантеона през 1978г.

В началота на века малък бюст на революционера бе поставен в зелена площ в началото на улицата, носеща неговото име, издигнат със средства на сестра му Кина Кънчева. Сега този бюст е поставен в градинката до Родилната болница, в махалата, в която живяло семейството на апостола, където е училището, читалището и киното носещи неговото име. Бюстът многократно е ставал обект на опити за кражба през 90-те години на миналия век.

Самият апостол на свободата Васил Левски пише за своя пръв и достоен помощник: „Остави името си безсмъртно. За честните хора е такава смърт.”