СЪЕДИНЕНИЕТО ИЛИ СИЛАТА НА ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА

128 ГОДИНИ ОТ СЪЕДИНЕНИЕТО

Съединението на България е един от съдбовните дни в българската история. Това е денят, в който силата и волята на народа надделяват над интересите и сметките на политиците. Съединението е продължение на българското национално освобождение и същевременно ярък израз на несъгласие с политиката, която предопределя съдбата на цял един народ – българския. В исторически план Съединението на Княжество България и Източна Румелия е достоен национален отговор на несправедливите решения на Берлинския конгрес от лятото на 1878 г. И звучна плесница на „великите сили“, които живеят с илюзията, че „управляват света и народите“.

                Идеята да се съединят разполовените от несправедливата политика части на българското ни отечество се обсъжда и дискутира от политици и интелектуалци, от правителства и царски особи. Но сбъдването ѝ става реалност, когато населението на Южна България поема в свои ръце и свободата и бъдещето си. Когато хората си подават ръка отвъд съображенията на политиката. Затова и днес Съединението е символ на това, че хората на духа и хората на труда, даскалите и революционерите, бедните и богатите, успяват в един съдбовен момент от развитието на нашата държава да поставят народните и националните интереси над своите лични и политически съображения и интереси. В този смисъл Съединението е едно продължение на идеите на Българското възраждане.

Затова и негови герои са, както родения във Верона и потомствен аристократ княз Александър Батемберг,  така и габровецът  Продан Тишков – Чардафон Велики, великият мемоарист на Априлското въстание и политик Захари Стоянов и  родения в Медово и почти забравен днес Въльо Стефов, политикът и държавник Стефан Стамболов и активния член на Българския таен централен революционен комитет, пловдивчанинът Иван Андонов, генерал Данаил Николаев и майор Райчо Николов,  министър-председателят Петко Каравелов и брестовичанина Ганьо Атанасов. Във великият и справедлив исторически акт всички те са заедно – с една мисъл, с едно действие, с една воля.

На 5 срещу 6 септември 1985 г. Продан Тишков – Чардафон Велики, член на Тайния революционен комитет  за Съединение в Голямо Конаре, предвожда Голямоконарската чета и участва в арестуването на Главния управител на Източна Румелия.  На 8 септември 1885 г. княз Александър Батемберг пристига във Велико Търново и издава Манифест, в който заявява: „Аз признавам съдинението за станало!“  На 9 септември той е посрещнат тържествено в Пловдив от Временното правителство с председател Георги Странски. Но само два месеца по-късно вече го виждаме и на бойните позиции край Сливница, където предвожда младата българска войска в защита на Съединението срещу вероломното нападение на сръбския крал Милан. Затова и за Европа името на княза става синоним на блестящата победа на българския дух и оръжие в Сръбско-българската война. Захари Стоянов изработва Пограмата и Устава на БТЦРК, а Иван Андонов става един от основателите на комитетите „Единство“. Като председател на Парламента Стефан Стамболов успява да сближи позициите на княза и премиера, за да подкрепят заедно волята на народа. В навечерието на 6 септември Вълю Стефов организира и ръководи въстаническите сили по овладяване на резиденцията на Главния управител на Областта. Негов е и сигналът за  присъединяване на войската към въстаническите сили.

                Поуките от Съединението днес не са в посоката на безпринципното и много често обслужващо користни цели партийно обединяване, макар често политиците да представят именно така неговото послание. „Съединението прави силата“ не когато партиите се обединяват, тласкани от своите партийни интереси, а когато народът осъзнава своята обща политическа сила и воля и успява да я наложи като мисия на политическите си представители. Съединението ни говори за силата на народния дух и протест, когато справедливостта е нарушена, а основни човешки права и свободи са потъпкани. Съединението ни говори за велики дела, а не за дребни политически сметки. Чрез акта на съединението на Източна Румелия и Княжество България българите показват на света, че са единен народ, който може да отстоява и защищава своите национални интереси – и със силата на духа, и със силата на оръжието. Това е и първият политически акт, който българите осъществяват сами – без чужда подкрепа, без чужди инспирации. И затова и за нашите славни предци той има смисъла на истинско освобождение.

                Заветът на Съединението днес е и в посоката на това, което ние наричаме „България си ти!“ В разбирането, че България това сме ние, нейните граждани, хора с различни професии, интереси, семейства, съдби, но повярвали, че доброто и успехът на държавата ни зависи от нас самите. От нашата воля и сила да творим добро, от солидарността помежду ни в името на общото ни бъдеще.

Честит празник на Съединението!