Новини

200 години от рождението на Епископ Йосип Щросмайер и Българо-хърватските научни и културни връзки

Feb 10, 2015, 16:24

200 години от рождението на Епископ Йосип Щросмайер и Българо-хърватските научни и културни връзки бяха обсъждани на тържествена конференция в Големия салон на Българската академия на науките.

Събитието е под потронажа на вицепрезидента Маргарита Попова и се организира със съдействието на Хърватската академия на науките и изкуствата и Посолството на Република Хърватия в София

Йосип Щросмайер е една от най-забележителните личности в историята на Хърватия и на Балканския регион от втората половина на 19-ти век, той е голям радетел за южнославянското обединение и ние високо ценим неговите заслуги за развитието на сътрудничеството между българи и хървати, каза в приветствието си председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров. Той припомни, че през 1884 г. Щросмайер е избран за почетен член на българското книжовно дружество.

“Юбилейните чествания, посветени на големия хърватски деец и българофил Йосип Щросмайер, са знак на почит към един от най-ярките за славянско единство и авторитетен застъпник на българската кауза за национално освобождение и единство”, прочете в приветственото писмо на вицепрезидента Маргарита Попова – съветникът Ирина Гъркова. Непреходното остава и уважението на целия български народ към големия приятел и щедър меценат, с чиято решаваща и неоценима подкрепа излиза от печат сборникът “Български народни песни” на Братя Миладинови – епоха в историята на българския фолклор, отбелязва вицепрезидентът.

Приветствия изказаха и Архиепископа на Джаково и Осиек – монс. Джуро Хранич, зам.-кметът на Столична община Тодор Чобанов, който отправи приветствия и от името на кмета Йорданка Фандъкова. А посланикът на Хърватия Лйерка Алайбег, която бе отличена с почетен знак „България си ти!“ в края на месец януари изтъкна, че трябва да съхраним това, което ни е оставил Щросмайер.

За житейския път, развитието, благородните дела и признателността на българския народ към Йосип Щросмайер разказа в доклада си проф. Светлозар Елдъров. Проф. Александър Костов пък разказа за изследванията върху Щросмайер и историята на българо-хърватските връзки.

Проявата завърши с откриване на изложба във фоайето на БАН. Събитията посветени на Щросмайер и връзките между двата народа ще продължат през цялата седмица.

Католическият епископ Йосиф (Йосип) Юрай Щросмайер е роден на 4 февруари 1815 г. и е починал на 8 април 1905 г., теолог и меценат, изтъкнат политически и обществен деятел. Хърватският народ го почита като „баща на отечеството“.

Той настоява богослужението във всички хърватски епархии да се извършва на славянски език и в духовните семинарии в Далмация да се въведе изучаването на старославянския език (глаголицата). Основател е на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб и на Хърватския университет в Загреб. Известен е като голям благотворител – за построяване на училища, издръжка на бедни студенти, издаване на книги.

Епископ Йосиф прави изложение до папския държавен секретар, в което одобрява Руско-турската освободителна война и по-късно се застъпва за Санстефанска България. Подпомага лечението на ранени български войници по време на Сръбско-българската война.

Спомагател е със 70 000 тогавашни гроша на братя Миладинови за изданието на „Български народни песни “ – сборникът е издаден в Загреб през 1861 и е посветен на Йосиф Щросмайер, за което Константин Миладинов му пише благодарствено писмо.

Писмо, поместено в началото на сборника „Български народни песни”, в което се изтъква защо този сборник се посвещава нему.

 „Ваша превозвишеност и пресветлост!

Пред неколку години Българските песни собрани, още много време ке стойеха закопани в неизвестност ако не беше високото Ваше участие. Ваша пресветлост глобоко почуствува, че народното образование йе най-големото ръчителство за благоденствието от народот; и нищо пред него не щадеещем, щедро ’секога и ’секяде помогна в полезни издавания и училищни потребности. При ’сите тие благородни стремления Ваша превозвишеност благоизволи да обърни внимание и на най-южните славяни българи и да покажит великодушното сиучастие в издаванието на това общеполезно сокровище; и на конец, окрилатена от народното доброжелателство, захвати най-плодородната идея, и основа Югославянската Академия, той драгоценен венец на толку големи Ваши благодеяния.

При такива сияйни Ваши услуги на книжнината се осмелих да посветим на името от Ваша пресветлост това собрание от народните песни, кое, молим, благосклоно да приимит заедно со глобоката ми признателност, со коя имам чест да оставам

на Ваша превозвишеност и пресветлост

Най-покорния слуга

К. Миладинов“